Книгата представлява първото самостоятелно монографично изследване в цивилистичната ни доктрина, посветено на иска за наследство. При разработването на темата детайлно са анализирани централните въпроси, касаещи същността на института и тенденциите в развитието му. Специално внимание е отделено на теоретичните дискусии и практическите проблеми, отнасящи се до възникването, придобиването, притежанието и упражняването на правото на наследяване. Искът за наследство в логическа последователност се представя като универсално средство за разрешаване на породените в хода на възникване, придобиване, притежание и упражняване на правото на наследяване правни спорове между различните групи наследници и/или трети заинтересовани от наследяването лица.
Анализът на ключови за наследството право правни явления е съпроводен с изводи на автора относно съдържанието на правото на наследяване, неговия обект и носител, упражняването и защитата му. Освен теоретичните приноси на изследването, то е и с подчертана практическа насоченост. Динамичен подход на анализ, който е използван, позволява на автора да придаде реално съдържание на провъзгласената в чл. 17 от Конституцията неприкосновеност на правото на наследяване, която следва да се гарантира чрез иска за наследство. От тази гледна точка той анализира същностните характеристики на иска за наследство, който, защитавайки правото на наследяване, получава своя самостоятелен и значим правен израз.
