Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и като Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с гранитния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения.

Сизифовският труд на Иван Гранитски да обхване почти необхавтонот – десетки талантливи български поети и творчеството им през последните 60-70 години е нещо като “паметник неръкотворен”, по думите на гениалния Пушкин. Но не собствен, а паметник на няколко генерации даровити българи, един вид поколенчески поклон пред колективния им талант. (Енчо Господинов)