Ние се учудваме днес, когато се докосваме до творчеството на Гео Милев, как е могъл тъй млад, ненавъришил трийсет години, да обхване със своя поглед толкова огромни духовни пространства в родината си и в Европа по време и след Първата световна война, да лансира толкова нови идеи, които биха могли да обновят българската литература и изкуство, цялостния ни духовен живот. Той е не само целият една пламенност, както го нарича Емил Верхарн при срещата им в Лондон, но и нещо много повече – една рядка за времето си ерудиция, проницателност и далновидност, способност за най-точна и обективна преценка на културното наследство, една непрекъснато избликваща енергия за духовно творчество.
проф. ИВАН ЦВЕТКОВ