Настоящата книга обединява двете прочути лекции на Макс Вебер, изнесени в Мюнхенския университет след Първата световна война в края на живота му. Посветени са на политиката и на науката като професионални дейности и като лично призвание. Самият той не става политик, но се е колебаел между двете области, като се посвещава на социалните и хуманитарните науки с огромна страст. Вебер е един от основателите на социологията и с цялото си творчество принадлежи към най-големите модерни – Ницше, Фройд, Маркс.
***
Максимилиан Карл Емил Вебер (1864–1920) e германски юрист, икономист, признат класик в областта на социологията и един от основателите ѝ като научна дисциплина. За основно философско наследство на М. Вебер могат да се считат тезите му, свързани със стопанската етика и социология на религията. По мнението на самия философ, социологията се занимава с разбирането на конкретните исторически събития, с действителността, тя е длъжна да установява общите правила, но не като цел, а като средство, защото идеалът в естествените науки се отхвърля като неприемлив.
Трудовете на Вебер продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни.