:”Другата Итака” е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач – Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич… Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит… В един ироничен вариант подзаглавието на :”Другата Итака” би могло да бъде не :”за дома”, а :”за дима на литературата”. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде много и твърде болезнени основания. И все пак дом, докато все още помним какво е къща с комин и дим, излизащ от него. И защото ние сме само временни гости в този създаван, разрушаван и отново издиган от нищото дом – и би било проява на самонадеяност да си мислим, че той започва и свършва с нас.