Последователно са разгледани българските законодателните решения относно престъплението от 1896 г. до настощия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави. Изследвани са сложният обект на престъплението, спецификата на длъжностното лице като субект по чл. 201-205 НК, обективната и субективната страни на длъжностното присвояване по общия състав, неговата наказуемост, елементите на специалните състави на престъплението, условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на общите признаци на пари, вещи или други ценности като предмет на длъжностно присвояване, на възможните „други ценности“ по чл. 201 НК, на вариантите на отношение „длъжностно лице – предмет на престъплението“, тяхното съдържание и съотносимост, на изпълнителното деяние, неговите форми, на възможността за опит към присвояване по чл. 201 НК и за длъжностно присвояване при посредствено извършителство.

Поставени са важни за практиката проблеми относно начина на възлагане на службата или работата на длъжностното лице, присвояването на излишъци, присвояването след освобождаване на длъжностното лице от заеманата служба или от извършваната работа, относно формата и изискванията към присвоителния и неприсвоителния акт при съставното длъжностно присвояване и др. Анализирани са множество съдебни актове на българския съд от началото на ХХ век до наши дни. Изведени и аргументирани са предложения за усъвършенстване на действащата нормативна уредба на длъжностното присвояване.

Художник на корицата: Дамян Дамянов