Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от “дъното” на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към проблематизиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност.