В тази книга се прави опит за нов подход и анализ на творчеството на Захарий Стоянов. Прочетем ли внимателно това творчество като едно цяло, ще открием, че то отваря нова епоха в българската литература. Захарий Стоянов създава със своите “Записки по българските въстания” нов тип роман – буржоазен роман на властта. Никой преди него не е писал подобен род проза и не е поставял проблемите, които се разглеждат и разрешават тук. Именно като роман трябва да четем тази велика книга, в който главен герой е Георги Бенковски. Той е нов тип национален революционер в българската история. Заслугата му е не толкова в организацията и провеждането на Априлското въстание, а и усилията му да промени начина на мислене на българина, да го откъсне от Средновековието и да го направи човек от буржоазната епоха.
Захарий Стоянов е на своето време. Той е голям политически мислител, а не просто спонтанен писател и публицист, обладан от еуфорията на Възраждането.
