Книгата предлага нов поглед към българската литература от ХVІІІ и ХІХ век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и др. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип – отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката на книжнината с процесите в обществото и културата.