Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма – цветния въздух и духовния аромат на времето! – индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално – даже някои поети, обвързани с идейните програми на сп. „Хиперион“, са сътрудничели едновременно и в сп. „Злато рог“, чийто редактор, както е известно, е бил безпощаден отрицател на литературните школи. Като съставителски принцип избрах подхода на периодично излизащите френски и руски антологии, включващи повече и различни по величина поети. При това представени (доколкото е възможно) по-обстойно, за да се откроят и усетят истинските им намерения и стойности. И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние като „по-голяма“ литература за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, приютявайки в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети.
***
Очаквайте скоро!