Сборникът представлява цялостен и многостранен колективен критически прочит на “Стихове” – втората книга на Константин Павлов (1933-2008). След научния сборник, посветен на личността и творчеството на поета – “Константин Павлов в българската литература и култура” (2009), сега акцентите са поставени върху сюжетите около публикуването и критическите рецепции на “Стихове”, върху близкото четене на отделни стихотворения от нея, върху спецификите на лирическите текстове и приносните им характеристики за промяната на българския поетически език, върху интертекстуалните мрежи, които книгата изплита.
В два специални дяла са публикувани архивни документи, осветляващи сложните отношения между цензурата и ръкописния вариант на книгата, между институциите и автора през 60-те години на ХХ век и отзивите от критическата кампания срещу “Стихове” в официалната преса през 1965/1966 г.