Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през ХХ в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Кето някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и интернет пвечето от отделните му елементи вече отпадат.
Умира ли авторството? Тече прогресивно и повсеместно “копи-пействане” и присвояване, а също и превръщане на комбинации от чужди текстове в грубо същиши пастиши.
Да затрием ли издателствата? Капиталисти-потосмукачи ли са издателите на гърба на автора и читателя ли паразитират? Превърна ли е-book тази институция в анахронизъм, в цензор, спиращ свободното разпространение на словото? “Ние можем без издателите, те не могат без нас” – тръбят звани и незвани пишещи. Ала измислилил ли е някой по-сполучлива формула за откриване и налагане на добрия автор от намесата на добрия редактор, изчел стотици слаби текстове? Ако доказаната издателска марка бъде елиминирана, няма ли да е свършено с качеството на книгите?
Новият “дигитален морал” си присвоява повече права, отколкото отговорности. Интернет дава шанс и за по-масова употреба на книгата, превръщайки я в леснодостъпно подобие на книга. Възползват се обаче само четящите, които и бездруго ще намерят път до нея. Не-четящият си остава не-четящ дори когато му подариш Вавилонската библиотека – в хартиен или в дигитален вид.