В онези дни Отряда беше на служба при себе си. Не признавахме господар. Считахме военоначалниците на Хсиен за свои съюзници. Те се страхуваха от нас. Ние бяхме свръхестествени, много от нас – призовани от мъртвите, последните Каменни воини. Те се ужасяваха от възможността да вземем страна в боричканията им около костите на Хсиен – тази някога всемогъща империя, която Нюен Бао назоваваха Земята на неизвестните сенки.
По-идеалистичните военачалници хранят надежди за нас. Тайнствената Редица на деветимата ни предоставя оръжие и пари и ни позволява да вербуваме новобранци, защото се надява, че можем да бъдем манипулирани да й помогнем да възстанови златната ера отпреди Господарите на сенките да поробят света им толкова жестоко, че народът им още се назовава Децата на смъртта.
Никакъв шанс да участваме. Но им позволяваме надеждата, илюзията. Трябва да станем силни. Имаме си своя собствена мисия.

След дълъг престой в земята на военачалниците Хсиен, наемниците от Черния отряд се подготвят за завръщане в предишния си дом – пътуване, което отново ги отвежда през Портите на сенките и цялата Равнина на блестящия камък, където стари и нови врагове ги очакват. Десетата част от популярните романи за Черния отряд води към завършек няколко сюжетни линии, като същевременно вплита нови герои с техните колоритни характери и преживелици. Авторовото иронично остроумие и находчива самоирония добавят ниво на реализъм, необичайно за жанра фентъзи.
Мрачна и изненадваща, последната книга на Кук не се отличава с претенциозност, но изплита колоритни, незабравими характери и убедително обрисувани светове.