“Иля се връща в Москва след излежана седемгодишна присъда. Навремето е имал всичко – семейство, любима, бъдеще. Но в една бурна нощ чужда прищявка му отнема всичко в миг. И твърде много време е трябвало да страда, да търпи, да оцелява. Държала го е майчината обич, мечтата да си върне своето момиче, и да поиска сметка на онзи, натопил го с лека ръка: младши лейтенант от Федералната служба за контрол на наркотиците Петър Юриевич Хазин, който за седем години доста се е издигнал.
Седем безкрайни години времето едва се е движело. Но в рамките на броени дни светът се срива върху Иля. Майка му не го е дочакала, срещата с Хазин прераства в кървава саморазправа, няма пари, а бъдеще така и не се предвижда. Сега Иля има само един чужд телефон – този на Петър, в който се съхранява цял един живот – снимки, клипове, дълги разговори, раждането и разпадът на една любов, историята на едно предателство и жестока семейна вендета.
Иля може да си присвои този живот. Никога не е било по-лесно да бъдеш някой друг.
Но и цената никога не е била по-висока.”
