Краят на света не настъпи в Лето Господне 1420. Макар и много неща да подсказваха, че ще настъпи. Не се оправдаха мрачните пророчества на хилиастите, които предсказваха датата на Края съвсем точно, а именно в първия понеделник на месец февруари 1420 година, след Света Схоластика…
Не настъпи Краят на света. Той не загина и не изгоря. Поне не целият. Но и така беше весело.
Рейнмар от Белава, лекар, билкар, благородник, недоучил магьосник и злополучен любовник, има много лош ден. Обвинен в прелюбодейство (основателно) и в убийство (неоснователно), той трябва да бяга, за да спаси живота си.
А проблемите му тепърва започват. Хуситските войни са в разгара си, кладите на Инквизицията изгарят невинни, а в сенките могъща митична сила, в която правоверните християни не вярват, надига глава. Рейнмар знае, че светът вероятно няма да загине в настъпилия хаос. За себе си обаче не е сигурен.
