Освен единственият завършен роман на Едгар Алан По – Историята на Артър Гордън Пим, изданието съдържа и 9 негови мрачни разказа, обединени под името Гротески и арабески: Месмерическо откровение, Откраднатото писмо, Сърце на издайник, Черният котарак, Крушението на Ашъровия дом, Бурето с амонтилядо, Ангелът на удивителното. Екстраваганца, Скокльо, или осемте оковани орангутана, Уилям Уилсън. Най-известните творби на По са готическите романи – жанр, който той следва, за да задоволи вкуса на публиката. Най-често повтарящите се теми се занимават с въпроси относно смъртта, включително физически знаци, ефектите от разлагането, преждевременното погребение, съживяване на мъртвите и скръбта. Много от неговите творби се считат за част от жанра тъмен романтизъм – литературна реакция срещу трансцендентализма, който По силно ненавижда. Той нарича последователите на това литературно течение “Фрогпондианс” (от езерцето Фрог в Бостън) и се присмива на техните писания, изпадащи в “неяснота заради самата неяснота” или в “мистицизъм заради самия мистицизъм”. По веднъж пише в писмо до Томас Холей Чивърс, че ненавижда не трансцендиталистите, а “само преструваните и софистите измежду тях.Освен ужаси По пише и сатира, хумористични истории и измислици. За да добави комичен ефект, писателят използва ирония и абсурдна екстравагантност в опит да освободи читателя от културния му конформизъм. Всъщност “Меценгерщайн” – първият публикуван разказ на По и неговият пръв опит в ужасите, е замислен като бурлеска (пародия), осмиваща популярния жанр. По също преоткрива научната фантастика, отговаряйки в своите творби на новопоявяващите се технологии като балоните с горещ въздух в “Балонът-измислица”.Едгар По пише повечето свои творби, използвайки определени теми, за да задоволи вкуса на масата. Неговата фантастика често включва елементи от популярните псевдонауки като френологията и физиогномията.