Пак съм аз, Ърнест Кънингам от онова откачено семейство, в което всеки е убил някого. Написах цяла книга за това, значи вече съм писател. Но не твърде успешен.
И все пак явно съм направил впечатление, защото получих покана да участвам в необикновен фестивал за криминални писатели. Той се провежда не къде да е, а на борда на прочутия луксозен влак, който пресича австралийската пустош от Даруин до Аделаида! И точно тогава имах отчаяна нужда от вдъхновение за втората си книга. Този път нямаше да е по истински събития, така че нямаше и нужда да умира никой. Е, не се получи.
 
Ето ни нас, писателите. Аз съм поканен като дебютант, но останалите до един са изявени автори със самочувствие и ясно разбиране за правилата на кървавия издателски бизнес.
И не е голяма изненада, че когато един от нас беше убит, останалите се превърнахме в детективи.
Заедно определено знаем как да разкрием престъпление.
Разбира се, също така чудесно знаем как да извършим такова.
В крайна сметка това е проблемът – как да хванеш убиец, когато всички заподозрени чудесно знаят как да покрият следите си?