Трансформиращата сила на ежедневните ни избори.

Тялото не е пасивен наблюдател. То непрекъснато отразява нашите избори и е активен участник във всичко, което мислим и правим. Всеки наш избор е информация, която му изпращаме. Емоционалното хранене, болката, наднорменото тегло, липсата на мотивация, безсънието, тревожността – всичко това са начините, по които тялото си общува с нас. Това е неговият отговор на нашите изборите. Опитът му да ни покаже, че това, което правим, му вреди.

“Тайният език на тялото” е книга, която ни показва причините, които стоят зад състоянията, с които се борим ежедневно. Постепенно ни разкрива достъпните и очевидните решения, с които да възвърнем контрола над мислите, емоциите, чувствата и поведението си. Тайният език на тялото е книга, с която можем да променим живота си.

Съдържание:

Тялото не е пасивен наблюдател
– Емоциите са програми за действие
– Всяка една емоция има своя физиологичен отпечатък в тялото
– Скелетът в огледалото
– Невротрансмитерите и разваленият телефон
– Пригответе се! Отново ще стане сложно, преди да стане ясно
– Проблемът не е в родителите ви!
– Емоционалното хранене – средството на тялото да възстанови баланса си
– Молекулата “искам повече”
– Омагьосаният кръг на очакване, разочарование и неудовлетворение
– Чувството на ентусиазъм, последвано от отегчение и разочарование
– Допаминът, постоянството в диетата и връзката му с желанието ни да ядем определени храни
– Молекулите на емоциите – реализация на потенциала и/или удовлетвореност
– Тъмната страна на допамина
– Когато лесният път се превърне в пътя на най-силната болка
– Когато да си толерантен, не е най-доброто решение
– Грешката на прогнозираната награда
– Най-неправилният отговор е може би!
– Допаминът и хранителните разстройства
– Да си мързелив, определя личността ти, да си уморен, е просто състояние
Изкривеният образ
– Изкривената представа
– Когато спомените и реалността се разминават
– Защо все още се чувстваме дебели дори когато отслабнем?
– Чуждият образ в огледалото
– Грешната интерпретация
– Използваш или губиш – когато съревнованието не спира
Подвеждащите навици
– Навиците са по-силни от целите, които имаме
– Да сложим скоба в началото и в края на навика
– Три фази при формирането на нови навици
– Фаза на научаване
– Проклятието на навиците
– Промяната на поведението не означава изтриване на стария навик
– Да правиш грешки, е полезно
– Сънят е най-доброто средство за запомняне
Изкуството да дишаш
– Защо дишането и емоциите са свързани?
– Всяка емоция има определен ритъм на дишане
– Първа техника на дишане – физиологично въздишане
– Втора техника – дишайте през лявата ноздра
– Трета техника – фокусирайте се върху по-дълги издишвания
– Редуцирай болката с дишане
– Носът е, за да дишаме, устата е, за да се храним
– Промяна в алкално-киселинния баланс на кръвта чрез дишане
– Дишането през носа или през устата – кое е по-здравословно?
– Задъхването по време на тренировка
– Тренировки на голяма надморска височина
– Начинът ни на дишане променя формата на лицето
– Защо човешкото око възприема едно нещо за красиво, а друго не?
– По-широките челюсти означават здраве и красота
Двете лица на стреса
– Стресът може да бъде наш приятел
– Студените душове ускоряват горенето на мазнини
– Тайната на кафявите мазнини
– Изстуди негативните емоции
– Време е за сауна
– Въпрос на стил или има по-дълбока причина?
– Храна? Не, благодаря. Аз фаствам!
– Тренировката е повече от средство за отслабване
– Стресът и повишеният апетит
Подчинени на ритъма
– Когато промениш околната среда, околната среда те променя
– Въглехидрати вечер – да ги избягваме ли?
– Липсата на сън и вълчият глад
– Всеки орган в тялото ни има свой собствен биологичен часовник
– Тялото обича предвидимост
– В какъв интервал от време трябва да се храним?
– Колко часа преди лягане трябва да е последното хранене?
– Не лишенията, а ситостта води към мечтаното тяло
– Визията е следствие на функцията на тялото
– Несъзнателното хранене повишава нуждата от още една порция
Тялото помни
– Притегателната сила на земята
– История на гръбнака
– Няма нужда от реален стрес – въображаемият стига