24 часа до престъплението на века…

Лондонският Тауър
Непревземаем. Добре охраняван. Сигурен. Дом на най-прочутите скъпоценности на света. Но веднъж в годината лондонската полиция трябва да проведе най-тайната операция – да транспортира Скъпоценностите на короната през Лондон.

Скотланд Ярд
От четири години главен суперинтендант Уилям Уоруик – заедно със своя заместник инспектор Хоган – отговаря за операцията. И четири години тя е вървяла като по часовник.

Обирът
Но тази година всичко ще се промени. Защото гениалният престъпник Майлс Фокнър е решил да извърши най-дръзкия обир в историята – и тъй като разполага с вътрешен човек, всички шансове са в негова полза.

Освен ако Уоруик и Хоган не успеят да го спрат, преди да е станало твърде късно…Освен ако Уоруик и Хоган не успеят да го спрат, преди да е станало твърде късно…

***

Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи.

По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман “Нито пени повече, нито по-малко” е бил изключително успешен. Но “Кайн и Авел” става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии.

Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината.

Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил 500 000 британски лири обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета в началото на 2004 година и върната през месец май 2005 година.