След невероятния успех на световния бестселър „Хипнотизаторът“ Ларш Кеплер се завръща със следващата смразяваща кръвтаистория с главен герой детектив Юна Лина.
В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите й дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че тя се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото й и по дрехите й? На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която той би могъл да използва, за да изпълни този отчаян акт. Скоро става ясно, че младата жена е пътувала със сестра си и нейния приятел. Инспектор Лина открива, че липсваща снимка от апартамента на сестрата на убитата е връзката между двата смъртни случая. И идват логичните въпроси. Кой всъщност е бил мишената? Това убийства ли са или самоубийства? Само четирима човека знаят истината, а някой желае смъртта на всеки един от тях.
Юна Лина започва да разнищва двете истории, но се оказва, че те са само прелюдия към зашеметяващи, опасни и кървави събития. В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът Паганини“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия…
***
Съпрузите Александър (р. 1967) и Александра (р. 1966) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер.
И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца.
В едно интервю, на въпроса как са могли да напишат толкова смразяващ трилър като „Хипнотизаторът“, и въобще защо шведските трилъри са толкова добри, те обясняват: „По някакъв начин шведското общество е много добро, почти перфектно на повърхността си, а това подтиква писателите да видят това, което е под повърхността… Ние се чувстваме сигурни в Швеция. Ето защо можем да пишем тези ужасни книги и да открием онова, което е истински плашещо…“
Александър Андорил има девет свои книги преди „Хипнотизаторът“, но с никоя не е преживял толкова голям успех и световната слава, така както с този първи роман на Ларш Кеплер.
