Луксозно издание с твърди корици и красиви илюстрации + 9 карти с емоции!
В кабинета на детския психотерапевт често идват объркани и незнаещи как да се справят с емоционалните реакции на децата си родители. Чудят се от какво са породени и как трябва да реагират. Какво всъщност се случва в главата на детето? Тази книга ще се опита да надникне в емоционалния свят на нашите деца, използвайки един необичаен инструмент – българските народни приказки. Метафорите в тях могат да бъдат използвани като ресурси, с чиято помощ да позволим на детето да види позитивната – цялостната картина, да опознае емоциите си и да изгради нови умения за справяне с “приятни и неприятни емоции”…
– Как приказките ни помагат да се свържем с емоциите на нашите деца?
– Кои от тях са скрити в българските народни приказки?
– Как можем да подкрепим нашите деца в разпознаване, назоваване и изразяване на основни или спектърни емоции?
– Как да се справим с „трудните“ емоции на нашите деца?
– Има ли “добри” и “лоши” емоции?
– Имат ли място народните приказки във времето на компютърните технологии?
“Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца”, представя основните емоции – страх, тревожност, гняв, тъга, радост, ревност, завист, срам и вина, и включва подбрани приказки, чиито метафори позволяват на детето да развие самосъзнанието си. Авторите на книгата са подготвили и практически задачи след всяка приказка, в които са включени тематични въпроси и игри. За тази цел изданието е придружено от допълнителни материали – 9 карти, представящи деветте емоции, и макетно човече, върху което детето да проектира собствените си преживявания. Дизайнът и илюстрациите са дело на Яна Казакова, която умело предава автентичния фолклорен дух.
В приказките децата откриват сцена за своите вътрешни преживявания – да преборят “трудните емоции” или да сбъднат желания си. Като част от българската народна съкровищница приказките съхраняват мъдростта и оптимизма на хората по тези земи от векове. Характерни със своята национална специфика – герои, език, контекст и хумор – те отразяват опита, бита и културата и впечатляват със своята емоционалност и свобода на решенията. Ценни са с посланието, че няма непреодолими проблеми. Това ги превръща в успешен инструмент за терапевтична работа. Подходящи са за малки и големи, като има специфика на възприемане съобразно възрастта на детето.
Децата на 3-4 години предпочитат приказките със сюжети за животни. Те се простират само до непосредствената обстановка, в която животните и човекът живеят. В тази възраст детето започва все повече да учи за света и хората, а играта и нагледния модел на социалните отношения насърчават към инициативност и взимане на решения. След 5-ата си година детето започва да харесва вълшебни приказки с човешки персонажи, тъй като се появява магическото мислене, при което се установяват причинно-следствени връзки, без те да се проверяват по логичен начин. Авторите тълкуват някои от образите във вълшебните приказки, което прави връзката на възрастния читател с образите на героите по-близка и символното им значение по-разбираемо. След 7-ата си година децата предпочитат битовите приказки, чиято ценност е в житейската мъдрост. Тогава те заменят магическото и егоцентричното мислене с по-полезната логика.
Настоящата книга е практически наръчник за родителите, които се опитват да вникнат в емоциите на децата си. Тя дава отговор на въпросите: Как приказките ни помагат да се свържем с емоциите на нашите деца? Кои от тях са скрити в българските народни приказки? Как можем да подкрепим нашите деца в разпознаване, назоваване и изразяване на основни или спектърни емоции? Как да се справим с “трудните” емоции на нашите деца? Има ли “добри” и “лоши” емоции? Имат ли място народните приказки във времето на компютърните технологии?
Чрез методите в изданието, детето ще има възможност да опознае емоциите си и да изгради нови форми на взаимодействие с околните. Общуването с него, изслушването, игрите и четенето му помагат да се чувства важно и да изгражда здравословна самооценка.
***
Надежда Милева и Петя Терзииванова са психотерапевти, които обичат народните приказки и искат да свържат мъдростта на миналите поколения с потребностите на съвременния родител.
Надежда Милева е детско-юношески психолог и позитивен психотерапевт. Преминава през обучение за детска, арт и приказко терапия. Активно работи в подкрепа на деца и семейства. Детството ѝ преминава в света на приказките и игрите, но по-късно в живота ѝ нещата не се променят значително. Надежда вярва, че ако детето и родителят си позволят да бъдат творци на своята връзка, без да търсят „правилен“ и „добър“ подход, те ще се свържат чрез автентичността си и спонтанната игра.
Д-р Петя Терзииванова е лекар със специализация и докторантура в областта на психиатрията. Обича приказките от ранна детска възраст. Любимите ѝ български народни приказка са “Златното момиче” и “Тримата братя и златната ябълка”. Работила е като асистент и главен асистент към Катедра по психиатрия и медицинска психология на Медицински университет в София през периода 2008-2022 г. Изборът на психотерапевтична школа, в която се е обучавала е базиран на интереса ѝ към приказките. Д-р Терзииванова е сертифициран психотерапевт. Работи в областта на детско-юношеското психично здраве.
Яна Казакова е илюстратор. Завършила е Националната художествена академия със специалност “Книга и печатна графика”, а след това продължава с магистърска програма в Нов български университет със специалност “Илюстриране и графични технологии”. Когато хване любимите си цветни моливи, илюстраторката “влиза в детските обувки” и се връща назад във времето. Детските книги са любимото ѝ занимание: “Най-много свобода имам, когато илюстрациите ми са предназначени за деца. Те нямат границите на възрастните и не чувствам нужда да обяснявам защо съм нарисувала нещо по определен начин”.
