Той е мишена, тя е капан.

Той е леден айсберг, тя е жарко слънце.

Те са двата полюса на магнита, неудържимо привлечени един от друг…

Еди

Трент Рексрот е красиво, мълчаливо чудовище, което всява страх.

Студен, рязък и лаконичен, той рядко има нещо за казване – и никога нищо за себе си. Презира всички, но най-вече мен.

Аз съм на осемнайсет, той е на трийсет и три. Самотен баща на сладко момиченце и бизнес партньор на баща ми. Държи се с мен сякаш съм му враг – и с основание. Той е емоционално недостъпен грубиян, към когото не бива да изпитвам чувства.

Но те пламтят в мен и ще ме изгорят отвътре.

Знам, че ще разбие сърцето ми. Това не просто е ясно като бял ден – татуирано е с черно като нощта мастило върху душата ми.

Но имам задача. И трябва да я изпълня на всяка цена.

Трент

Еди ван дер Зий е малката крадла, която се опита да отмъкне чантата на майка ми на улицата. Знам, че семейството ѝ е безбожно богато и няма никаква причина да прави такива глупости. 

Сега скапаният ѝ баща, който се води мой партньор, я е назначил в моята фирма като част от плана му да ме прецака. Не може да понесе цвета на кожата ми или това, че бях бедняк, а не като моите приятели със звучните прозвища Вишъс и Ракъс. Днес съм милионер и се наслаждавам как всички скърцат със зъби от завист.

Само че татенцето не е познал. Тази красива лигла може и да е тук да ме ограби и да е готова на всичко, за да се добере до тайните ми. Лошото е, че около нея губя контрол и искам да ѝ причиня неща, крайно неподходящи за крехката ѝ възраст.

Не мога да опазя сърцето си от нея. Но мога да я завлека със себе си надолу – и да я покваря изцяло.