Не избрах този път. Никой не би го избрал. Просто изиграх картите, с които разполагах. Животът ме направи такава. Градът ме направи такава. Няма да се извинявам на никого за човека, в който се превърнах.
Иначе нямаше да принадлежа на Моузес. Той ми обеща вечността и започвам да вярвам, че това може и да се сбъдне. Но никой не може да избяга от миналото си, а греховете от моето ме следват като призрак.
Време е за изкупление.
Време е за разплата.
Може би ще получим втори шанс… ако оцелеем.
Финал на двулогията МАГНОЛИЯ