Името ми е Тейт. Но разбира се, той не ме нарича така. Вече не. Вече дори не говори с мен – сякаш е забравил, че съществувам.
Но въпреки това не ме оставя на мира.
Някога бяхме най-добри приятели. Аз бях до него в най-мрачните мигове от живота му. Вместо благодарност той се обърна срещу мен и си постави за цел да съсипе моя.
През цялото време в гимназията бях тормозена, унижавана, изолирана. Превърна ме в обект на грозни клюки и злобни слухове. Принуди ме да избягам – дори изкарах година в чужбина. Това беше единственият начин да оцелея.
Ала вече приключих с криенето. Няма да му позволя да съсипе последната ми година. Той може да е все същият хулиган, но аз се промених. И няма да му позволя да ме тормози повече.
На пистата той може да има най-мощната кола и най-бързите инстинкти.
Ала тази надпревара ще я спечеля аз.