Дора и Пикасо и двете лица на любовта

Париж, 1935 г. 
В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ѝ. Научила е играта от моряците във втората си родина. Без да сваля поглед от Пикасо, жената забива ножа в дървото на масата все по-дълбоко и все по-бързо, а когато не улучи празното пространство, по избродираните рози на ръкавицата ѝ избиват капки кръв. Всички са притаили дъх. Омагьосан, Пикасо пристъпва към жената и моли за ръкавицата. Получава я с думите: “Вземете моята ръка. Аз ви се предавам.” След ден на къс хартийка идва отговорът: “Увийте около глезените си сърцето на Вашия най-предан поклонник.”
Книгата е част от поредицата “Вечните двойки”.
***
“След Пикасо – само Господ!”- Дора Маар
“Започнала е една от най-бурните и страстни любови в културната история на XX век – Теодора Анриет Маркович и Пабло Пикасо.”- Дора и Минотавъра