Настоящият труд поставя на фокус все по-нарастващото значение на новия тип умения и компетенции на обучаемите като част от същността на образованието на XXI век. Подобряването им като цел все повече и повече се превръща в ключов компонент от дейността на изследователи, представители на социалната теория, IT специалисти и политици по целия свят в опита им да гарантират способността на хората по-пълноценно да участват във всички сфери на съвременния живот. В този смисъл трудът е част от обществената дискусия за новия тип образование, за чието успешно прилагане е необходима яснота относно същността, тенденциите и възможностите, което то разкрива, както и за моделите, по които това образование може и следва да бъде прилагано.
Опитът от последните 10-15 години ясно показва, че макар и да се пресича с целите за постигане на високотехнологични умения, предполагащи познаване и широка употреба на компютърни технологии и платформи, съвременното образование не остава заключено единствено в развиване на компетенции за боравене с модерните дигитални технологии. Това е така, защото наличието на подобни умения, освен че овластя-ва потребителите да създават, съхраняват, разпространяват и обменят информация от всякакъв тип, изисква от тях да имат способности за личностно взаимодействие, за решаване на проблеми и за инициативност, да притежават вътрешна потребност от гражданска активност. Това ни отвежда към формирането на ценности и нагласи, които технологиите сами по себе си не са в състояние да породят.
