Дори сами те са в лоша компания. Дали наистина терминът “лошите момичета” се появи едва през 90-те години на миналия век? Не че и преди това не ги е имало, но именно тогава сякаш изразът превзе попкултурното пространство като символ на (уж) победилата еманципация и женска разкрепостеност. Лошото момиче се превърна в готино момиче. Измислиха го продуцентите, маркетолозите, ПР консултантите, амбициозните дами и в крайна сметка – мъжете. Може би търсеха име, с което да нарекат освободената жена. И в това търсене изпитваха едновременно респект, страх, ирония и неудържимо привличане. Скриха се в подигравките.
Лошите момичета правят лоши неща за пари, а добрите момичета правят същите неща за добри пари…
Новото клише обаче се задържа, излезе от рамките на чистото шоу и започна да предизвиква далеч по-сериозни размисли. И тук точно се намесва и 80-ият брой на L’Europeo: „Лоши момичета“. С внимателен поглед към:
– Вечната Амбър (Хърд)
– Бети Пейдж или „скандалът господен“
– Изумителната Джия Каранджи, чиято светлина беше силна и кратка, но промени завинаги света около себе си
– Сексуален блян, шпионин, политик: Илона Сталер – Чичолина
– Неприятности в Лондон: „Аферата Профумо“ срещу „Аферата Аргайл“
– Мадам Саган, която успя да обеси дори Молиер
– Мадам Гинзбург, която превърна масовата екзекуция в професионално призвание
– Мей Уест, първият световен символ на разкрепостената жена
– Музата на Гьобелс и Хитлер, съмнителният славянски символ на още по-съмнителното арийско превъзходство Лида Баарова
– Дъщерята медийният магнат, влюбената сводница Гилейн Максуел
– Без вина виновната Лолита
– Джина Карано, която носи на бой в пряк и преносен смисъл
и още доста други. Ще видите и две нетрадиционни български представителки на жанра, две Диани при това – Глосова и Димитрова – строител и актриса и художник едновременно.
Ще видите изключителната интерпретация на темата от сценографа Никола Тороманов (Фичо) и – както обикновено – близо 100 великолепни фотографи, които можете да срещнете само в l’Europeo!