Групата „Ролинг Стоунс“ създава паралелна реалност на човечеството вече шесто десетилетие. Прави го без да иска. Предлага форма, съдържание, бит, на когото и доколкото му стиска. Не е урок, който трябва да бъде научен на всяка цена. Нищо не е на всяка цена, ако просто правиш каквото смяташ за правилно, дори да е неправилно в настоящия момент. Сложна работа. Говорим за „Стоунс“. 60 години по-късно те опровергават повечето ни познати теории за човешката физика, химия, душевност. Вероятно ни се случва за последен път. И какво по-хубаво от това. Какво по-хубаво за L’Europeo.
L’EUROPEO 79: „РОЛИНГ СТОУНС“ НА 60
СРЕД ТЕМИТЕ В БРОЯ:
Няма „Стоунс“ без Брайън Джоунс, но и обратното е валидно
Кийт Ричардс и всичко онова, което прави наркотиците излишна подробност
Мик Джагър – еманация на това, което ние не сме
„Бийтълс“ срещу „Стоунс“, каквото и да означава подобно сравнение
Чарли Уотс или за смисъла на „грууви“
Бианка Джагър, само за познавачи
Анита Паленберг, жената на „Стоунс“
„Ролинг Стоунс“ и киното – през погледа на Годар и Скорсезе
Великите албуми: ’Their Satanic Majesties Request” и “Sticky Fingers”. Има и още
Алтамонт, най-лошият ден за рокендрола за всички времена (благодарение на „Стоунс“)
Как „Стоунс“ влязоха в Източна Европа. И влязоха ли въобще?
Това и още много, включително интервюта.
Четете и се веселете. Все пак „търкалящите се камъни мъх не ги хваща“.