Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата – и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени.

Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на онзи любим, за когото знаят, че скоро ще умре, не знаят как да признаят слабостта си, нито как да я скрият. Те прегръщат щастието си и не го пускат дори и насън. Те са обикновени хора и живеят в тази книга.Художник: Кирил Златков