„Майкини са най-долните същества, които са се раждали някога. Не можем да ги понасяме.“ (Вуйнини)

„Мен таз книга ни ма бърка.“ (Шурето)

„Ох, много сте спрели. А аз вече съм на Софията. Цунки!“ (Културослав)

„Тази книга експлицира флуктуациите на съвременния творец между екзистенциалния кризис на маргиналията и екстремната дихотомия на ирелевантната пародоксия.“ (Герасим Евлогиев – Чуди)

Откъс от романа на Иво Сиромахов „Майкини и другите“

1 ЮЛИ

Днес у майкини затваряхме компоти от кайсии. Кайсиите са сорт „бадемка“, много сочни. Със свако всяка година спорим какво да ги правим, той настоява да правим кайсиева ракия, а майкини са за компоти и обикновено не се стига до компромис.
Така стана и днес – свако вика „майната им на компотите, дайте да направим ракия“, а майкини го наритаха, разбиха му носа, бушонираха му лявото око, счупиха му палеца на дясната ръка и той в крайна сметка се съгласи, че е по-добре да направим компоти. След което се напи и заспа.
Нарязахме кайсиите, махнахме костилките и в тоя момент дойдоха вуйнини и започнаха да спорят с майкини дали трябвало да се махат костилките от кайсиите. Майкини казаха, че трябвало задължително да се махат, щото съдържали незнамсикакво. А вуйнини бяха на мнение, че костилките били най-полезни и давали незнамсикакъв аромат и че майкини нищо не разбирали от компоти.
Майкини казаха на вуйнини да си гледат там загубената къща и много-много да не знаят, щото и без това цялото село приказвало колко били прости. А вуйнини скочиха, взеха един буркан и го разбиха в главата на майкини. Разхвърчаха се стъкла, кайсии – грозна работа…
Майкини вкараха мощно дясно кроше в корема на вуйнини, набиха им една глава в лицето и вуйнини паднаха върху свако. Но той не усети нищо, защото вече беше много пиян.