Книгата „Гласове и страници от вчера” събира между кориците си обзорните годишни прегледи на съвременна българска лирика, отпечатани в списание за българска литература „Страница”. Композиционната й подредба следва календарния модел на девет последователни години – от 2012 до 2020 година. Но макар и ограничен в такъв хронологически периметър, периодът по естествен начин се оказва принадлежен към един по-цялостен и доста по-широк литературноисторически контекст, в който изследователският режим на наблюдения и анализ на актуалните лирически книги и прояви в жанра припомнят и провокират памет за традиция и генеалогии от предходни десетилетия, набелязват симптоматичен развой на процеси и тенденции, проследяват и проблематизират движението във времето на оперативно-критическа и читателска рецепция.
Сериозната емпирична гъстота от лирически книги, която съдържа изследването (библиографският списък в частта „Художествена литература” включва над 270 заглавия), е по естествен начин овладяна от календарния хронологически модел, в който са положени наблюденията. През и чрез него книгата прави опит да открие и изведе характерни акценти в микрорамките на отделните годишни периоди, да долови напреженията в пресрещането между наличното изобилие от лирически имена и издания с констатации относно важни процеси, съпътстващи актуалната литературна ситуация, като например, статутите и съдбата на дебютните лирически книги, конкурсни процедури, издателски практики, антологични и автоантологични издания и поредици, изследователски начинания върху творчеството на отделни съвременни автори и влиянието им върху днешната им рецепция.
Из предговора на изданието
“Радостни сме, че тази книга бе създадена в гнездото на списание „Страница” – в продължение на девет години годишните прегледи на съвременна българска лирика на Гергина Кръстева бяха едни от онези текстове-средоточия, мостови конструкции, около които се задействаше машината на списанието. Задълбочени, внимателни и рецептивно плътни, тези обзори бяха забелязани, четени, надграждани. Със своето преработване и събиране в книга от литературна критика те прекрачиха в полето на литературната история.”
– Борис Минков
