Глобализацията отменя бъдещето. Тя изисква идването на постчовеците, конституира един постсвят, който се състои от симулакри и виртуални конструкции. На мястото на трансценденталния субект идва изчислителният център, матрицата, суперкомпютърът. Времето се заменя с „двойници“ – на миналото, настоящето и бъдещето. Двойникът на миналото е лъжлив спомен, продукт на изкуственото въздействие върху историческата памет. Блокажът на трансценденталния субект позволява миналото да се смени така, както се сменя видеокасета в уредба. В обществото се поставя алтернативна версия и така се осъществява подмяната на миналото.
Променяйки обаче миналото, ние директно променяме бъдещето. Ако е извършено съединение на две несъвместими в миналото писти, в бъдещето ще се разпространят отзвуци от вече новото химерично обединение. Бъдещето започва да блокира, семантиката на времето се размива, раздвоява се, утроява се.
С настоящето е по-сложно: за да бъде премахнато, трябва не просто да се блокира трансценденталната субективност, тя трябва да бъде ликвидирана. Това е възможно само при прехода от човека към постчовека. Работата по дешифрирането на генома, експериментите с клонирането, усъвършенстването на киборгите и роботите се правят именно в тази посока. Необходимо е да се селектира порода същества, лишени от субективно измерение, за които екзистенциалното измерение е недостъпно. Може да се симулира не само съзнанието, но също и подсъзнанието. В такъв случай настоящето ще изчезне, също както то не съществува за нечовешките същества – зверовете, машините, тревите, камъните.
