Иво Андрич (1892–1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение “Млада Босна” той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза “Екс Понто”, чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой автобиографичен двойник. През 1968 г. писателят споделя с българския критик Светлозар Игов, автор на монография за неговото творчество, че пише роман за срещата на балканския човек с морето. Но до смъртта му от този замислен роман излизат само няколко фрагмента. През 1989 г. Игов издава под заглавие “Летуване на юг” във Варна петнайсет Андричеви разказа, свързани с морето, слънцето и водите, сред които има и разкази за слънчевите екстази на Галус. През 1992 г. сръбската изследователка на Андрич и управител на Андричевата фондация Жанета Джукич Перишич издава в Белград под заглавие “На слънчевата страна” негов недовършен роман, чийто герой е също затворникът Тома Галус, но въпреки слънчевото заглавие този роман разказва за борбата на героя със Сатаната, олицетворен от неговия съкилийник – престъпника Постружник. Настоящото издание за пръв път събира двата романа за едноименния герой в една книга под заглавие “Унесът и страданието на Тома Галус”.