„Разказите в този сборник разбиват предразсъдъците. познатите теории. предопределеността. която приковава героите към дадено място или дадена епоха.
Това са темите на Биой. винаги едни и същи. винаги различно разказани.
Прочитът на тези разкази. въпреки присъствието на фантастичното. въпреки честата ирония и тънкия хумор. винаги отвежда към дълбокото проникване в душевността на героите – противоречива и предсказуема. в която духът и материята са във вечно единоборство.
И трябва да се съгласим с мексиканския Нобелов лауреат за литература за 1990 г. Октавио Пас. който обобщава. че Биой ни отвежда към метафизическите вълнения и към проникване в трансценденталното. Да. метафизика. но не педантична и отегчителна. а облечена в сюжети. които увличат читателите. като в най-добрите криминални или приключенски истории.“
Из предговора на Лиляна Табакова
***
Творчеството на Адолфо Биой Касарес (1914 – 1999) често се нарежда до постиженията на Борхес и  Кортасар. Автор e на сборници с разкази и романи. чиито образи тънат в загадки и несъмнено допринасят за чародейството на испаноезичната белетристика.