Снимката не е само резултат от сблъсъка на събитието и фотографа; самото снимане е събитие и то ти дава изключителни права – да се впуснеш, да посегнеш, или пък да пренебрегнеш случващото се. Чрез намесата на фотоапарата намира израз чувството ни за ситуация. Вездесъщото присъствие на фотоапарата внушава, че времето се състои от интересни събития, които заслужават да се заснемат. Това пък автоматично ни дава усещането, че всяко събитие, каквото и да е от морална гледна точка, след като веднъж е започнало, трябва да тече докрай – така че на тоя свят да се роди нещо ново: снимката.”- Сюзан ЗонтагВ този зашеметяващ труд световно известният критик на фотографията Сюзан Зонтаг поставя силни въпроси за моралните и естетически въпроси около тази форма на изкуството. Фотографиите са навсякъде и “ненаситността на фотографското око” дълбоко променя отношенията ни към света. Фотографиите имат силата да шокират, идеализират или съблазняват, създават усещане за носталгия и действат като паметник, а могат да бъдат използвани и като доказателство за нас или да ни идентифицират. В тези шест упорити есета Зонтаг разглежда начините, по които използваме тези вездесъщи образи, за да създадем усещане за реалност и авторитет в нашия живот.”