Богдан Димитров Филов (1883-1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични разкопки в България (Хисаря 1909–1910).
През 1910-1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей.
Провежда първите проучвания на Кабиле край Ямбол през 1912 г. По време на войните (1912-1913, 1915-1918) предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро (1918). Прави разкопки и проучвания в софийските църкви ”Св. София”, “Св. Георги” и Боянската църква. Проучва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931).
Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940). Председател на Българската академия на науките (1937-1944).
Настоящето изследване на големия български учен е посветено на старобългарската живопис през XIII и XIV век, разгледани са живописта на Първото българско царство, Търновската стенна живопис, стенната живопис в Боянската църква, живописта през XIV век, българската миниатюрна живопис през XIII и XIV век.
Това е второ издание на произведението, първото е публикувано в „Българска историческа библиотека“, Год. 3, том 1, 1930 г.
В сборника е включена и по-ранната негова статия (1929 г.) за произхода на старобългарското изкуство, публикувана за пръв път в „Златорог“, X, кн. 6, 1929 г., стр. 294-300.
