.Винаги съм осъзнавал значението на “портретната” театрална книжнина за бъдещата историография на българската култура. Бих искал да вярвам, че бъдещите изследователи на нашата духовност, значима част от която заемат сценичните изкуства, ще могат да разчита на достоверността на оставените спомени или дори на бегли “портретни скици”…