Питал съм се: къде е тайната на неговото изкуство, тайната на неиз-тощимото любопитство и изненадите, които го придружават? Навярно в способността му да сменя артистично стъпките и незабелязано и леко да преминава от хоро в танго, без да сменя костюма си и без да се превръща от селянин в опустошен буржоа. Защото той никога не е бил нито едното, нито другото… Може би трябва да си припомним, че тангото се състои от две стъпки напред и една назад, което общо прави една напред. Така се движи този странник – от Шекспир до Рачо Стоянов и Петко Тодоров, от класическата хармония и готическата звучност назад – до първоизворите на народното сказание и митоло-гическото творчество. Назад, но винаги една стъпка напред.
ПЕТЪР КАРААНГОВ