Щастлив съм, че много спомени за докосвания с Вили – в живота или през сценичната рампа, останаха неизличими за мен. Уж незначителни, а се пазят неизтрити – виждам позабавената му в последно време, но все така достолепна походка, срещам погледа му, чувам гласа му… Преди години влиза в двора ми в Бояна жълта като сегашните таксита лада и от нея излиза Вили, почти мъкнейки един от любимите си артисти и приятели Иван Кондов. Посрещам ги, а Вили ме командва: „Не се мотай да любезничиш, а дай нещо за сърце! На Кондата не му е добре.” Подавам някакво хапче и вода на Иван, а той уж дискретно ми шепне: „Дай и на Вили – той е по-зле!” Навярно небето ни се беше разсърдило за нещо в този момент, защото и аз, по-младият, чувствах тежест в гърдите. После се излегнаха и двамата на миндери-те в битово подредения ми според тогавашната мода хол, а след малко заваля силен дъжд и небето забрави яда си към нас.
ПАНЧО ПАНЧЕВ