Това е книга за архитектура, за четене и писане, за книги, мъдреци, знаци, езици и смисъл.
Тя е написана да насърчава архитекти и хора на дизайна на обитаемите структури да открият писането като вид пространствено приключение – като вид създаване на реалност по подобие на виртуалните светове, които творят.
Това е безсмъртната културна интрига – всичко е текст и ние всички пребиваваме в пространството на езика. И търсим красотата – това е всичко, единствената утеха…
Мария Диамандиева, архитект, човек от ХХ век, някой, на когото липсват дневниците и дългите писма…
