Предмет на изследването е музиката на арената на българските циркове като специфики и функции от края на 19 в. докъм края на 80-те години на 20 в., време, когато цирковата практика съществува в творческа „симбиоза“ с музикални изпълнения, осигуряващи художествено оформление към спектаклите. Това е и периодът, в който циркът се проектира като съществено средство за медииране на музика в социалното пространство. Текстът цели да открои общата картина от музикални изяви на цирковата „сцена“ в България като история, ключови фигури и състави и да потърси обобщения за тяхното място в българската култура.
Тегло | 385 гр |
---|---|
Издател | |
Автор | |
Корица | меки |