Към края на ХХ век в света протичаше (и продължава) глобален процес на културна интеграция, в който ‐ слава Богу! ‐ винаги надменният Запад, родил по думите на Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия ресурсен потенциал на Изтока. И го включи в своя културен, производствен и търговски интерес, обхождайки в търсене на “суровинни източници” огромната територия от Сибир до Антиподите и от Гибралтар до японските острови. Изтокът от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с готовност на творческото предизвикателство. В този процес България получи своя голям шанс и българския принос в него е обект на книгата Когато Западът среща Изтока”.