Преди около една година стана известно, че Швейцарската културна програма преустановява дейността си в България във вида, в който работеше активно от 1999 г. насам. С Димитър Камбуров решихме, че подобаващ финал ще бъде издание, анализиращо процесите в българското изкуство от промените насам, активна част от които беше и самият български офис на Про Хелвеция. Така се роди идеята за този сборник. Заглавието „Рrо Агt / Арт Про” поддържа жива връзката с Швейцарската културна програма като динамичен участник в процесите у нас, а от друга страна, настоява на професионалния поглед към случилото се. Всъщност публикацията си поставя амбициозна задача – да огледа от всички страни един 20- годишен период. Да го подхване отляво и отдясно, да проникне в ширина и дълбочина и даже да повдигне ъгълчетата, за да види какво е сметено там.

Авторите, поканени да участват в проекта, са не само пишещи хора, но и активни участници в процеса – критици, изкуствоведи, културолози, социолози, културни мениджъри, ръководители на културни институции, инициатори на културни проекти. Някои от тях се занимават повече с теория, други са истински практици на художествената сцена. Решихме да направим избора си по-разнообразен, за да представим различни подходи и гледни точки. Сигурна съм, че в това отношение успяхме. Текстовете са живи, изпълнени както със страничен поглед, така и с личен опит. Някои са написани от първо лице единствено число, други от трето, но и там Азът присъства Като преживяване и натрупване. Хубаво е, че идеята за сериозно издание не го превърна в сбор от суховати наукообразни текстове. Много от тях се оставят на емоцията, на места са радостни, а често пъти гневни и яростни. Да, трябва да се каже, че горчивина се усеща в доста моменти. Тя някак витае в това книжно тяло дори когато не й е даден конкретен израз. От друга страна обаче, ако направим хладнокръвна рекапитулация и погледнем на текстовете като на отчети за случилото се през последните почти две десетилетия, ще видим, че то е сериозно.
Мария Василева