Историята е разказана от бащата и малкия син. Вълшебна, шеметна любов свързва бащата с необикновената му жена, синът е безмерно щастлив с шантавите си родители, а майката е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжки, превърнала живота на всички около себе си в безкрайно празненство и обзета от неистова обич към танца и песента „Мистър Боджангълс” на Нина Симон. Майката показва „изплезен език” и „среден пръст” на реалността до деня, в който стига твърде далеч и сладката й лудост се превръща в клинично безумие. „В очакване на Боджангълс” е смешна и трогателна история, която ни кара да се усмихваме и да плачем, която докосва и ума, и сърцето ни. Може би защото отвъд всички емоции, които поражда у нас това екстравагантно семейство, авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да „сритаме разума в задника”. И може би защото успява да ни убеди, че това би ни доставило несравнимо удоволствие!

Майката: Впрочем, питам се, как другите живеят без вас?

Синът: Един въпрос непрекъснато ме мъчеше: как другите деца успяват да живеят без моите родители?