Посветената на България книга е от ранните в тази поредица (1889 г.) и съдържа щрихи от творческия портрет на своя автор, но също и автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка в страната, както и коментари относно външните й отношения и техните перспективи. „В България след Съединението” е очерк, в който се смесват елементи на пътепис и репортаж. С набито око за детайла и добронамерена обективност авторът разказва за пътуването си с железница до София, за инфраструктурата на столицата, за краткото посещение в Пловдив при „балканските неаполитанци”, за разговорите си с княз Фердинанд, Георги Странски, граф Дьо Грено, както и за една паметна и емоционална среща със Стефан Стамболов.