На прага на старостта Ричард Харис не знае какво да прави с живота си – преди година жена му го е напуснала, работата му го отегчава и макар да е постигнал завидно охолство след десетки години, посветени на борсови удари, депресията го дебне отвсякъде. Ричард решава да зареже всичко и да отиде в луксозен дом за стари хора. И ето че по пътя среща младата и красива Зоуи, влюбва се до полуда и двамата тръгват на трагикомично пътешествие из Съединените щати. Зоуи е весела, непредвидима, вулканичното й либидо не знае насита, дотолкова, че в интервалите Ричард се свързва със своя психоаналитик, за да му иска съвет.

„Двайсет и две годишно торнадо“ – така накратко е определена тази съвременна Лолита върху кървавочервената лента, която опасва корицата на „Цветя за Зоуи“, първи роман от Антония Кер. Или може би определението се отнася за младата авторка? Критиците съзират влиянието на Филип Рот – ненапразно Ричард дава на Зоуи да чете негов роман със сходен сюжет, други намират прилики с убийствения хумор на Куентин Тарантино. Във всички случаи майсторството е неоспоримо, а книгата – и авторката – са истинско откритие.