В това томче са събрани две от най-силните произведения на английската писателка Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната книжовна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът. Те разкриват разностранната й белетристична дарба с размах да рисува реалистични платна на живота в провинциална Англия в зората на XIX век и с тънък психологизъм да вниква в дебрите на човешката природа с нейните странности и неведоми тайни.
„Сайлъс Марнър“ (1861) е притча за преобразяващото въздействие на дълбоката човешка обич. Тъкачът Сайлъс е странник, отшелник без корени, когото местните жители възприемат като паяк, който неуморно тъче, тласкан от вътрешен инстинкт. Натрупаните жълтици нямат за него друга стойност, освен да радват душата му с блясъка си. Загубата на златото го съкрушава напълно, но едно златокосо детенце, пролазило самò в снега до дома му, ще го върне отново към живота. Драмата на Сайлъс е описана на богат социален фон. Под различни заглавия “Сайлъс Марнър“ е филмиран нееднократно и дори се смята за един от най-филмираните класически произведения.
В новелата „Повдигнатият воал“ (1859) Елиът замества традиционния „всезнаещ“ разказвач с герой, надарен със свръхестествената способност да чете мислите на околните. Той не успява да проникне единствено в съзнанието на една млада жена и затова се влюбва до полуда в нея. Тази любов обаче го довежда до фатален край. Поради новаторския си заряд „Повдигнатият воал“ е най-четената творба на Джордж Елиът в края на ХХ и началото на ХХІ век.