Двойка млади пенсионери, Емил и Жюлиет, се сдобиват с къщата на мечтите си – на спокойно място, насред гората. Точно каквото им трябва. Без обаче да са предвидили внезапното посещение на съседа си, лекаря Бернарден, който идва да им се представи, от добро възпитание, мислят те, но остава цели два дълги часа, по време на които се изразява, кажи-речи, само със звукоподражания. Нашата двойка проявява чудеса от въображение и усилия, за да поддържа разговор, в който успява да му изтръгне единствено „да” и „не”.
На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. След това всеки ден, в същия час, същото тайнствено и неразбираемо посещение. Какво иска този човек? Този толкова досаден и тъй неразговорлив човек? И как, по дяволите, да се отърват от него? Двойката влага цялата си енергия и въображение, за да се опита да избегне това обезпокоително присъствие – нищо не помага. А и нахалният съсед става агресивен, когато му противоречат.
Това е началото на една зловеща история, която се разгръща с присъщото на Амели Нотомб чувство за абсурдната ситуация – за най-голямо удоволствие на читателя. А след това идва един момент, в който стопанинът, без да си дава сметка, започва да говори на доктора „разпалено като Цицерон при първата му реч против Катилина” (известна със знаменателния въпрос: „Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?”). Докога наистина ще прави това досадният доктор? Така започва пък изненадващият, както винаги при нашата авторка, край на все същата зловеща история.
