„Покана за екзекуция“ излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения.

Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление – „непроницаемост, непрозрачност“, и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват чудати, комични личности от обкръжението му. Реално, фантазно и абсурдно се преплитат и смесват, сатирата прелива в трагичен фарс. Обществото се отразява сякаш в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове – психологически, философски, екзистенциален. И когато настъпва мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, за да тръгне „по меката смет, сред праха“ натам, където са „подобните на него“. И може би да потвърди, че – ако перифразираме Сартр – „затворът, това са другите“.