Тази книга включва – за първи път на български език в тяхната цялост – три кратки кореспонденции на австрийския поет Райнер Мария Рилке (1875–1926). В първите две, известни като „Писма до един млад поет” и „Писма до една млада жена”, с възхитителна дълбочина и изисканост на стила Рилке споделя своите разсъждения за смисъла на творческия акт и функциите на изкуството, за пола, Бога, самотата. Кореспондецията на Рилке с руската поетеса Марина Цветаева (1892–1941), водена месеци преди смъртта на поета, е страстен разговор, магнетична любовна история, въплътена в думи; сливане в езика и в поезията, което копнее за вечността. Събрани в едно издание, тези сами по себе си самостоятелни литературни произведения са не само уникален документ на времето и ключ към творчеството на двама от най-големите поети на XX век; те разтварят границите на литературата, утвърждавайки я единствено като институция на духа.

„Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените й се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?”
Райнер Мария Рилке